РЕВЮ: Suicide Squad [Спойлери]

Rating: 5.0/5. From 2 votes.
Please wait...
Voting is currently disabled, data maintenance in progress.

Full disclosure: Не харесвам това ревю. Пренаписвах много неща, но като че ли нищо не си идваше на мястото и ако трябва да подбера причина, то тя е, че сам не мога да реша какво да мисля. Прекарах си добре, докато гледах филма, но истината е, че загубих излишно време в това да намеря положителни неща, за които да се закача. И колкото повече писах, толкова по-малко причини намирах да го защитавам. Така че почвам шеста редакция с надеждата да бъде максимално обективен.

Трети филм от разрастващата се филмова вселена на DC и мога да кажа, че Suicide Squad е единственият такъв, който очаквах с относително нетърпение. Рекламната кампания беше умерено агресивна, беше музикално издържана, а като изключим трейлъра от SDCC, всичко важно около сюжета се пазеше идеално в тайна, така че поне в това отношение от WB са се поучили след Dawn of Justice. Като цяло имах големи, но реалистични очаквания и известно време след като го изгледах, не бях разочарован, защото знаех, че това ще е кашата, която ще получа. Работата е там, че продукция от такъв калибър и с такава концепция заслужава много повече и нивото на провален потенциал, което се надявах повече да не долавям след Dawn of Justice, все още е там.

Suicide Squad проследява навременния и успешен опит на Amanda Waller (Viola Davis) да предпази света от катастрофа с магнитуд Супермен, като сформира екип от побърканяци, които ги бива в това, което правят, и светът няма да ги съжалява, ако още един мутирал Шрек падне от небето и ги намушка, докато спасяват света. Концепцията е различна и потенциалът е огромен, защото на комиксово-филмовата сцена досега не сме имали функционираща суперзлодейска трупа и защото все едни и същи лица и сюжети, които не се различават един от друг по нищо съществено, в действителност биха сложили край на жанра. Но преди да обърна внимание на това как и защо Suicide Squad не се изкачва до този потенциал и отвъд, ще обсъдя някои от силните му страни.

4

Въпреки че не са представени по най-оригиналния начин, не са балансирани достатъчно и подлежат на по-задълбочено присъствие, адаптираните суперзлодеи на DC са голямата сила на Suicide Squad и носят целия чар на филма, като за това допринасят най-много Amanda Waller, Harley Quinn (Margot Robbie) и Deadshot (Will Smith).

Харли е точно това, което се очакваше да бъде на този етап – смахната, влюбена и за разлика от настоящата комиксова поредица на Jimmy Palmiotti и Amanda Conner, в която Харли е върха на шегата, просто пародия на два крака, тук тя носи забавата, като я извлича от ситуацията без това да вреди на интелигентността, находчивостта и качествата й. Има немалко статии и ревюта, които обвиняват филма в обектифицирането й и на няколко пъти Suicide Squad върви по доста тънък лед в това отношение, но в действителност сексапилът на Харли се чувства като продължение на ръката й – поредният способ за постигане на всичките й цели. Нужно е да се спомене, че едва ли има по-добър кандидат за ролята от Margot Robbie, защото тя вдъхва нужния характер, нужната харизма и няма сцена, в която да не си личи колко обича героинята си и какво удоволствие за нея е да бъде червената кралица на Готъм.

Сърцето на филма е Floyd Lawton (Deadshot), чийто характер е най-човешки развит, а моментите с дъщеря му са едни от по-важните в регулирането на атмосферата и настроението в Suicide Squad. С изключение на неадекватния завършек на сцената в бара, Флойд се чувства като най-пълнокръвния и на мястото си персонаж във филма, защото балансът между добротата му и границите, които би прекрачил, въплъщава това, от което подобен сюжет има нужда. В подобно отношение Viola Davis е перфектният човек за пресъздаването на Аманда, защото може да бъде също толкова студена, колкото се очаква от първообраза. Изненадите за мен бяха Jai Courtney като Captain Boomerang и Adewale Akinnuoye-Agbaje като Killer Croc, защото не очаквах нищо от тях и без да бъдат кой знае колко присъстващи, те и хумора, който носеха, бяха абсолютно необходими. Ще ми се да кажа, че Katana (Karen Fukuhara) също спада към силните елементи от каста, но нея я имаше в максимум четири-пет сцени. Въпреки това, тя и всички гореспоменати се характеризират със страхотен потенциал и ще чакам да бъдат доразвити занапред.

suicide_squad_viola_davis_3

Но за жалост дотук приключвам с персонажите, които имат някаква стойност за Suicide Squad. Сигурен съм, че ще има хора, които няма да са на моето мнение, но за мен Jared Leto като The Joker не се получи. И не е защото 75% от сцените с него са били ликвидирани по време на монтажа. Отсега мога да кажа, че ако не бяха, щеше да ми писне от него доста по-бързо. За разлика от прототипа си The Joker не се характеризира с нищо, не изпъква по никакъв смислен начин освен визуално – не всява страх, не всява респект и единственото нещо, което виждах в него, беше безкрайната хиперболизация отстрана на Leto. Нямам особено против новия дизайн, не нося и някакъв особен сантимент към Heath Ledger. Радвам се, че беше тук да допринесе за подсилването на характера и историята на Харли, но нито съм доволен от представянето, нито съм впечатлен от мимолетното му присъствие. Разочарован съм и от Chato Santana (El Diablo), изигран от Jay Hernandez, чиито два единствени стойностни момента – в бара и трансформацията му – не бяха достатъчни, че да остане запомнен с нещо – даже съотборниците му забравиха, че е мъртъв. Присъствието на Adam Beach като Christopher Weiss (Slipknot) пък беше само да оправдае две реплики преди главата му да стане на бъркани яйца. Joel Kinnaman като Rick Flag беше изключително скучен и повърхностен и филмът не ми даде достатъчно, за да се интересувам поне малко от него или невдъхновения романс между него и Sailor Joon.

suicide_squad_jared_leto_3

Като цяло Suicide Squad се опитва да бъде точно типичния летен блокбъстър, който се харесва на масовата публика – шумен и цветен, бомбастичен и забавен, повърхностно емоционален и даващ нещо ново от себе си на жанра, с което да покаже, че DC и WB ще залагат на различни подходи във филмовите си адаптации. И в началото му се отдава – силното първо действие тематично въвежда и утвърждава пионките в сюжета, същевременно разчитайки на препратки от комиксово естество и такива от разрастващата се филмова вселена без да бъдат те ненужно агресивни и неоправдани като в Dawn of Justice. Наравно с това малко по малко подрежда парчетата от пъзела, като разглежда антагониста, нейните драма и почти липсваща мотивация. Но нещата сериозно почват да се объркват, когато Suicide Squad навлиза във второто си действие.

При мен се започна от клаустрофобията, която дойде след напускането на затвора. От там почти всяка сцена до края на филма е в затворено, тъмно място, което изсмуква цялата атмосфера на формираното до момента. Дори действието в града е заградено от високи блокове в малки улици и тесни площади. Знам, че това звучи като минимален довод и даже в определени филми би било плюс, но тук този вакум не създава напрежение, не създава усещане за безизходица, а задушава действието. Екшън сцените са потиснати и неориентирани, защото тесните локации не позволяват адекватна бойна хореография и не дават шанс на никой освен Харли и Флойд да покаже защо принадлежи в отряда. А самите бойни сцени са каша от произволно нахвърлени кратки сегменти, които ако не са на забавен кадър, са обикновени или напълно неразгадаеми.

Блокбъстърите нямат за цел да бъдат шедьоври на кино изкуството. Конкретна им цел е да забавляват и да трупат пари. Така че естественото състояние на продукция от такъв вид е, ами, за жалост посредствена каша. И всичко опира до това кой си е свършил по-добре работата в това да прикрие проблемността на крайния продукт. В повечето случаи това се постига чрез персонажи, взаимоотношения, хумор, чар, логото на Marvel, драма, романс, сексапил, фенсървис, визуални стил и естетика и всичко, което може да се сетите, което не е сюжет. И колкото по-успешно и тактично се използват тези елементи, толкова по-забавен и вълнуващ е един блокбъстър, а от там толкова по-скрити са и проблемите му, защото мейнстрийм публиката иска именно това. Тя не е там да съди в детайли един филм, тя е там да се забавлява за два часа. И точно тук Suicide Squad удря на камък, защото започне ли второ действие, започне ли тази клаустрофобия, всички проблеми лъсват. Най-вече категоричната липса на оригиналност и несъществуващия адекватен сюжет.

suicide_squad_will_smith_margot_robbie1

Режисьорът и сценарист на Suicide Squad – David Ayer – и повечето от каста, реагираха на негативните отзиви с това, че филмът е направен за феновете. И сигурно актьорите го вярват, но нищо не може да ме убеди, че това е било целта на Ейър по две причини. Suicide Squad е предназначен само и единствено за масовата филмова публика, която в днешно време ламти за супергеройски филми, защото това е модерното в момента. А колкото повече блокбъстъри си причинявам, толкова по-очевиден става шаблонът, който по някаква идиотска причина трябва да следват. Светлинен лъч в небето (The Avengers, Star Wars: The Force Awakens, Fant4stic, Man of Steel, Ghostbusters), армии от противници, които не представляват никаква заплаха (The Avengers, Avengers: Age of Ultron, Legend of Tazan, TMNT2, Ghostbusters, Star Wars: The Force Awakens), незапомим злодей, на който нищо не му се отдава освен направата на фантастична машина, която е също толкова неспособна да си свърши работата (откъде да започна), бонус точки за по-обемист противник (Batman v Superman: Dawn of Justice, Ghostbusters, WarCraft, Victor Frankenstein) и мащабна финална битка, водеща до съществена разруха, която в крайна сметка все едно не се е състояла (всички споменати и още). Всъщност единственият блокбъстър от последните години, за който мога да се сетя, че не следва тази конструкция или елементи от нея, е Civil War. Но пък Suicide Squad следва всичките все едно някой е решил, че това е рецептата за успех. И може би щеше, ако сценарият сработваше.

Праволинеен и невдъхновен, сюжетът играе на сигурно по толкова болезнен начин, че в различни моменти едни и същи сцени се повтарят, представени с минимални изменения. Може би най-големият проблем на повествованието е, че не е съобразено с персонажите, които участват в него. Колкото и да са интересни, колкото и потенциал да носят, мястото им не е в такава ситуация. Уолър ги определя като най-лошите от най-лошите и може би не е далече от истината, но мотивацията й за сформирането на отряда е заплаха от нивото на Супермен. Как психоложка с бухалка, човек, който стреля точно, човек с бумеранги, ходеща огнехвъргачка, човек, който се качва по сгради бързо, влюбен никаквец и бодигардката му с меч, говорещ крокодил и купчина военни биха победили такава заплаха? И по всеки критерий Enchantress (Cara Delevingne) не е подходяща мисия за несработени малки престъпници, това е работа за Лигата. Вярно, че вещицата нищо не свърши като хората и е победена за отрицателно време, но не защото Task Force X е способен да я победи, а защото сценарият не й позволи да бъде нещо повече от надуваем airdancer. И тъй като подхванах Sailor Joon, нека продължа. Лесно Enchantress беше персонажът, който очаквах най-много, и също толкова лесно тя е най-интересният персонаж в Suicide Squad. Но вместо миналото и мотивацията й да бъдат разгледани, вместо да се надскочи разговорливата експозиция, вместо да получим нещо, което да подхранва интереса към нея, отношението й към отряда и членовете му, защо я е страх от гаджето на хоста си, вместо някой да си направи труда да опише на какво е способна и по какъв начин иска да сложи край на човечеството, тя е закотвена на едно място и зомбира хора, докато танцува в очакване да я убият. И каква беше ролята на брат й в това? Филмът имаше нужда от Incubus и в началото бях много заинтригуван от това накъде ще тръгне сюжетната линия с него, но тя приключва още в първо действие и от там нататък той не е нещо различно от посредствен plot device за смъртта на персонаж. Няма характер, няма личност, няма и връзка със сестра си. Изглежда, че дори и тя виждаше само купчина CGI желязо в него, защото не си мръдна пръста, докато го убиваха.

suicide_squad_cara_delevingne_1

Като цяло сюжетът на Suicide Squad е една огромна каша от недомислици, болезнени клишета и неща, които нямат логика, безкрайно количество провален потенциал, който подлежи на качествено и детайлно разглеждане в два филма, и ако не бяха персонажите, актьорите, хуморът, естетиката и всички сцени, които бяха фокусирани изцяло на злодеите и техните характери, нямаше да има нещо, което да спаси Suicide Squad от това да се превърне във Fant4stic. Даже финалната битка е копие на тази между Фантастичната четворка и Doomподобното, като единствената разлика е, че този път някой се е сетил да оправдае мотивацията на антагониста да не избие всички с едно щракване на пръсти. Въпреки че съм доволен, че злодеят не беше The Joker, щеше да е толкова по-лесно, ако беше той. Достатъчно е да направи някаква поразия, което да доведе до сформирането на отряда със Sailor Joon в него. И готово – имаш два часа да развиваш персонажи, отношения, зрителите да се привържат към злодеите, Харли и Жокера получават достатъчно светлина, мястото на всеки в отбора е оправдано, защото заплахата е на нивото им, и година по-късно е ред на втория филм. Enchantress превзема Джун, за да сложи край на човечеството. Конфликтът пак е оправдан, защото тя е една от Task Force X, а те са семейство и държат един на друг, трябва да се опитат и да я спасят или убият, на зрителите им пука, защото вече я познават и държат на нея, а потенциалът за емоционално развитие между персонажите и времето за разгръщане на адекватен сюжет стават двойни. Вместо това всичко е натъпкано в едно, за пореден път липсват сцени, монтажът е накъсан и надъвкан, емоционалните моменти не са задушени, но или приключват рязко по неадекватен начин, или с някое клише, а персонажите са толкова много и небалансирани, че само трима са от значение и то не много.

Така че, уви, колкото и да ми се искаше Suicide Squad да бъде спасението на филмовата вселена на DC, съвсем не е и малко по малко започвам да губя надежда. Въпреки всичко, това със сигурност не означава, че филмът е катастрофа. Прекарах си добре, докато го гледах, има чар и е забавен, немалко от тези персонажи ще ми липсват. Обаче можеше да е толкова повече, толкова много повече от това, което е. За мен Suicide Squad е по милост солидно 3/5 и ще ми е любопитно да прочета и вашите отзиви и мнения, като допълнително ще отворя и анкета, в която вие да може да дадете гласа си.

2 Responses

  1. Sluffy says:

    За мен един от незасегнатите от автора проблеми беше липсата на оправдание, защо е сформиран Task Force X. Нали това са злодеи? Освен една открадната чанта от Харли и типичните разпри с надзирателтие си, “злодеите” не направиха нищо с което да се отличат от група герои, да речем. Причина за това е и режисьорското решение за зомбирани безлични противници, които са хвърлени да се бият срещу “злодеите”. За справка Attack on Arkham анимацията демонстрира доста по тъмната страна на едни опасни злодеи каквито трябваше да са във филма.

    No votes yet.
    Please wait...
    Voting is currently disabled, data maintenance in progress.
    • chimi says:

      Мхм, всъщност вчера се сетих, че забравих да го напиша и се чудих дали да го редактирам. Сюжетът и режисурата са толкова неориентирани, че не позволяват да се разгледа какво им е “the worst of the worst”, което прави персонажите още по-картонени, а мястото им във филма два пъти по-неоправдано. Другата сцена, която е по-близо до истината е тази в бара, защото е факт, че публиката обича проблематични многоизмерни злодеи, но тя щеше да носи този ефект само ако останалата част от повествованието им даваше някакво покритие. Каквото няма.

      No votes yet.
      Please wait...
      Voting is currently disabled, data maintenance in progress.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *