РЕВЮ: Avengers: Age of Ultron [без спойлери]

Rating: 5.0. From 4 votes.
Please wait...

Та така, дойде време и за дългоочакваното продължение на третия най-касов филм на всички времена. Marvel’s The Avengers, главно заслужено боготворен от критиците, въпреки немалкото си проблеми, несъмнено издигна комиксовото издателство в настоящия лидер на американското кино и изгради основите на франчайз, който е жизнен за съвременната попкултура. Оттогава Marvel тръгна напред и нагоре, с неуспорими успехи като Captain America: The Winter Soldier, Guardians of the Galaxy и Daredevil компанията доказа, че освен всичко може и знае как да съгражда истинска емоция и качествен драматизъм. Но дали Age of Ultron успява да продължи традицията или е крачка назад?

qKHD1rS

Уви, бих казал, че е по-скоро второто. Под това не разбирайте, че е някакъв пълен погром, защото със сигурност не е – да кажем, че клони към ъпгрейдната версия на първия Avengers филм. Което не би било кой знае какъв недостатък, ако не бяха ъпгрейднати и проблемите му. Всъщност в това се и коренят основните критики, които чета – Avengers: Age of Ultron е поредният marvelизъм и whedonизъм, но с няколко нива на marvelизъм и whedonизъм отгоре. Лично аз, като отидох да гледам предпремиерата вчера, знаех, че това ще ме очаква, така че изненада и разочарование нямаше. Да, продукцията е един-два скока назад от това, което Marvel претендира да може, но е също толкова удовлетворяваща, забавна и ангажираща, колкото и останалите представители на франчайза.

Проблемите никак не са малко. Нещото, което ми тежеше най-много, бе нарушената структура на досегашните филми на компанията, която споменах в мастодонското ми ревю за Guardians of the Galaxy – редовно повтарящ се почти слаб сюжет, замаскиран с изумително изградени персонажи, добра актьорска игра, интелигентно чувство за хумор, относително адекватен екшън, качествен CGI и банален happy end. Сюжетът определено беше слаб, но този път замаскирането с изумително изградени персонажи, добра актьорска игра, интелигентно чувство за хумор и качествен CGI не се получаваше, тъй като екшън сцените – сравнително по-неправдоподбни от тези в предходния – заемаха едно 70% от целия филм и задушаваха чисто човешките аспекти. Подобно на немалко комиксови филми, и този влезе в собствения си капан – очевидно беше, че Джос Уидън искаше да каже толкова много с последния си мащабен проект за Marvel и да подготви сцената за задаващото се, но поради това почти всяка сюжетна линия страдаше от недоразвиване. За това не помогна и липсата на многото отрязани сцени – като пътуването на Тор, което бе представено за 1-2 минути, вместо полагащите му се десетина. Джос е потвърдил, че оригиналният му кът е повече от три часа, така че това вероятно ще бъде поправено в blu-ray-a. Накратко Age of Ultron страда от неправдоподобност, липса на оригиналност, прекомерност и недостатъчност, онова досадно чувство, че всичко ще е наред напук на драматизма, и гениален злодей с далеч не толкова гениален план.

url1

Въпреки това новата кино продукция на Marvel отново намира начин да изпълни всяко свое обещание – напрегнат и нажежен епос, който да изуми, да разсмее, да стимулира емоционално инвестиране в него. Най-големият плюс, както винаги, са персонажите и техните отношения. Макар потиснати от темпото на филма, сцените, наблягащи на човешкото у героите, намират време да доразвият привързаността на публиката към тях, успяват да изследват болката и ранимостта, страха и движещата сила зад маските, костюмите и гама радиацията, и демонстрират колко нефункционален е един такъв отряд от разностранни индивиди с различни мотивации и вярвания. Нестандартният романс между Брус и Наташа (не го считам за спойлер, тъй като беше главна част от трейлърите) изненадващо се чувства на място и подпомага развиването на персонажите по начини, от които имах нужда. Единственият му проблем е, че се взе от нищото, но привързаността ми както към Брус и Нат, така и към Марк и Скарлет, улесни шипването стократно. Важно надграждане от предния филм е присъствието на Клинт в сюжета – не само, че Уидън е подарил на Hawkeye едни от най-добрите реплики, но за разлика от рекламната кампания, Marvel-ският Леголас е много съществена част от повествованието.

Новите попълнения също оставят трайни отпечатъци. Ако следите редовните ми мрънкания за периодичното конвертиране на комиксовата вселена във филмовата, знаете за безпокойството ми около близнаците Уанда и Пиетро и немутантската им същност. Дам, в крайна сметка не са мутанти, не са и деца на Magneto, не са и инхюмъни, каквито повечето предполагахме. За сметка на това са генно-модифицирани опитни зайчета, но това по никакъв начин не вредеше на сюжета и егото ми (което лично мен ме изненада). Двамата са отлично допълнение към каста и солидно си намират мястото. Истина е, че подлежаха на доста по-богато развитие, но с всичко случващо се,  е чудо, че имаше и толкова. От ревютата, които изчетох, не видях някой да е съгласен, но Vision за мен беше най-слабото звено. Сцената с “раждането му” беше абсолютно невероятна, произходът му също не е за подценяване, но около Vision витаеше един умерен месиия комплекс, който ме ръчкаше отвътре всеки път, когато той си отваряше устата – нямам обяснение. Ох, Ултрон… искам да напиша цяло есе за Ултрон, ъх. Ще трябва да се огранича със следното. За най-интелигентния тостер, съществувал някога, той не е много начетен – планът му е пълна каша. Но. Ултрон. Е. Толкова прекрасен! Сарказмът, сасването, божественият глас на Джеймс Спейдър, характерът му, фактът, че е по-голяма drama queen от Стийв и Тони в едно, театралността. Всичко. Имам нужда от още Ултрон в живота си.

hawkeye-avengers-age-of-ultron

Малко съжалявам, че не написах ревю за X-men: Days of Future Past, защото много исках да срина този филм със земята. Едно от нещата, които ме влудяваха в него, беше че цялото му същество бе един нещастен плот девайс, който с още гафове да затрие безбройните гафове на франчайза. Мога да кажа, че от части целият Age of Ultron също играе ролята на плот девайс, но е къде-къде по-контролиран и успешен. За по-малко от два часа Джос успя с него да подхване подготвянето на сцената едновременно за Civil War, Thor: Ragnarok и Infinity War. През цялото време се чувствах все едно това е замисъла на самия проект, но по-скоро не е. А и не го казвам като минус, защото това, което видях, ме въодушеви стократно. Защо трябва Ant-man да е следващия филм на Marvel?

Чакам деня, в който няма да се увлека в собствените си ревюта. Това дори няма спойлери… Сигурно щеше да е тройно иначе (въздъх). Филмът е добър, окей? Знам, че му сипах много сол на тиквата, но беше заслужено. Пробойните са там и са доста видими, даже са повече от споменатото. Но въпреки всичко си заслужава. Заслужават си емоцията и атмосферата, заслужават си напрежението и хумора, заслужава си супер якото ново статукво за MCU, заслужава си прекрасният каст от актьори, които обичам до един, и героите, в които вдъхват живот. Далеч не е най-добрият филм на Marvel, но не е и най-слабият – всъщност е доста над средното ниво. Гледах го директно след първия Avengers, така че когато става дума за сравнение, са малко на кантар. Ако сте фен на Marvel и Отмъстителите значат нещо за вас – това е филмът. Ако пък не сте и искате да се хванете за всеки неизпипан детайл, всяка неточност и всяко deus ex machina – това също е филмът за вас.

Като фенбой ще дам на Age of Ultron 4 от 5, но като wannabe псевдо-критик ще се наложи да го порежа на 3ка. Надявам се да го гледате скоро и да ви хареса. Във всеки случай е доста приятно изживяване.

maxresdefault

chimi

http://bozhidarsavov.portfoliobox.net/

Leave a Reply

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close