РЕВЮ: Batman v Superman: Dawn of Justice [Спойлери]

Rating: 5.0/5. From 6 votes.
Please wait...

Съмнява ме да успея да си систематизирам мислите достатъчно добре, че да побера всичко в една хомогенна форма, така че се извинявам, ако ревюто не е достатъчно подредено. Ще се постарая да бъда максимално конкретен и обективен, което, само по себе си, няма да е лесно, защото подобен филм подлежи на повече от едно гледане за адекватен анализ. Ще започна направо с оценката си и някои основни неща, за да знаете какво да очаквате от написаното по-долу. И е нужно да предупредя за спойлери – ако сте като мен и си казвате “Е, спойлери, спойлери, колко да са спойлери.” и напук на сигнала се хвърляте да ги четете, този път недейте. Batman v Superman: Dawn of Justice предприема някои доста сериозни и смели решения, които няма да искате да знаете преди да изгледате самия филм.

Първо е редно да обърна внимание на най-сериозното предизвикателство, пред което се изправи Dawn of Justice – отзивите на критиците. С 28% позитивна критика в RottenTomatoes и немалък, макар и в сравнение незначителен, backlash от страна на зрителите, най-амбициозният филм на годината и може би най-амбициозният комиксов такъв за всички времена, се нарежда на предпоследно място в продукциите на Зак Снайдер, изпреварвайки, макар и може би не за дълго, Sucker Punch с едва пет процента.  Започвам с това, защото е важно да уточня, че творбите на Снайдер често подлежат на сериозна лична интерпретация, не залагат на очевидното и не са насочени към сляпа публика, което води до противоречия и проблематични отзиви. Няма по-подходящ пример за това от Sucker Punch, чиято фасада на клиширан, сексистски CGI екшън цирк, зад която се крие интелигентно осмиване на съвременната мизогиния, остана във филмовата история като нищо повече от еротичните фантазии на един привидно добър писател и режисьор [ако ви се слуша по-детайлно обяснение]. Така че от тази гледна точка, напълно осъзнавам, че продукциите на Снайдер могат да бъдат мисинтерпретирани и недооценени, какъвто е и случаят в момента. Dawn of Justice не е лош филм. Не е безупречен шедьовър на съвременното кино, но не е лош филм. Съпоставен с блокбъстър катастрофи като Furious 7 (81%), Fant4stic (9%), Jurassic World (72%), Age of Ultron (75%), 50 Shades of Grey (25%), Jupiter Ascending (26%) и Terminator: Genisys (26%), Dawn of Justice е на светлинни години от тях по много отношения, така че процентът, който RottenTomatoes показва е далеч от реалността. Но. Въпреки това немалко от ревюта са основателни и това е филм, който има своите проблеми.

Batman V. Superman: Dawn Of Justice

Ако се зачетете в критиките много често ще срещнете мненията на хора, които определят Dawn of Justice за скучен, без душа и без капка емоция. И тук ще вмъкна нещо, което твърдя от много време. Това дали един филм е скучен, или вълнуващ за някого, не е критерий за качество, когато стане въпрос за филмова стойност, защото са субективни понятия. Двете състояния довеждат до отговарящите на тях емоции, които имат ефект над преживяването и това как даденият зрител чувства филма. Но тъй като един филм може да е скучен за един по едни причини, но вълнуващ за друг по същите или други, не е уместно личното възприятие да е критерий за това доколко продукцията е качествена. За много хора Dawn of Justice е безинтересен, но това си го обяснявам с това, че очакванията се разминават сериозно с реалността.  За мен в ядрото си най-новата продукция на DC е политическа драма със силен емоционален багаж, който има потенциала да бъде развит по невероятни начини, но бива заринат и задушен от неща, които не трябва да са там – не е филмът, който повечето зрители и критици очакваха три години, не е филмът, който WB и DC рекламираха през цялото време, но това не го прави автоматично катастрофално разочарование, след като има толкова други и в частност силни качества. Не ми беше скучен. Всъщност обратното – когато политическият трилър беше доминиращият аспект, тоест горе-долу до събитията след атентата в капитола, бях най-заинтересован от това, което Dawn of Justice искаше да каже в тази си сюжетна линия. Вече когато целият блокбъстър се отприщи, ми изгуби интереса почти напълно, но там ще се върна после.

Дали е филм без душа и истинска емоция? Ами, на повърхността си да, но всъщност не. След малко ще опиша какво имам предвид, но ще генерализирам отсега защо това е проблем. Да, много неща са отворени за интерпретация при филмите, написани и режисирани от Снайдер, в това им е чарът – че не всичко е както изглежда. Но емоцията не трябва да се анализира, трябва да се почувства. И в Dawn of Justice ситуацията е точно обратната. Някои я откриха някъде сред затрупания сценарий, но повечето не успяха и когато филм като този, който залага на силен емоционален бекграунд, сам загубва душата си, той изглежда студен и нечовечен. И под това нямам предвид личната еуфория на зрителя, нямам предвид сцените, следващи смъртта на Кларк и Супермен, нямам предвид безупречната сцена в капитола. Говоря за истинската, груба емоция, която вирее в детайлите на вътрешните конфликти на Брус и Кларк, паралелите между тях, еволюцията им по време на филма, силите, които ги ръководят, изграждат и в крайна сметка събират. Най-същественото. Всичко това е там. Уви, е под формата на важен, интелигентно замислен микро филм, който се развива на заден план. И цялата тази сила, която Dawn of Justice притежава, е затрупана от един милион ненужни неща. За това навсякъде в ревютата ще срещнете “Опитва се да каже толкова много, че в крайна сметка не казва нищо.” или “Два часа и половина филм, но едновременно е прекалено много и недостатъчно.”. Защото истината е там, но тя е ключова за привързването към персонажите и техните дилеми, така че трябва да бъде на преден план. С липсата на привързване, с това усещане за студенина сценарият  не дава достатъчно стимул на зрителите да вникнат и да я асимилират сами. И така Dawn of Justice засяда в уроборос, от който не може да се измъкне много дълго време.

2

Какво визирам под всичко това? Когато излязох от салона не можех с точност да определя защо съм раздвоен – от една страна виждах всички проблеми, които критиците изреждат, локализирах сцените, в които Dawn of Justice издишваше, но от друга възприемах силните качества, потенциала и това, че ревютата не са обективни. Намирах дисбаланса, но не и какво го изкарва от релсите. След това прекарах цяла нощ, спорейки със Станимир от The Elitist Reviewer, та той опроверга някои от предположенията ми, и тъй като се провалих в опитите си да заспя, започнах да навързвам нещата. Прочетох и изслушах доста мнения, но не беше чак до края на първия абзац от ревюто, когато стигнах до заключението, че това, което изкарва Dawn of Justice от релсите е очевидно, а проблемът е в това, което прегазва по пътя.

Ще откриете немалко ревюта, в които се споменава, че филмът не може да реши какво иска да бъде – филм за Батман, филм за Супермен, някаква несполучлива симбиоза между двете – и отново на пръв поглед е така, но истината е, че протагонист в Dawn of Justice е Брус Уейн. Лесно се стига до това заключение , като се вземе под внимание началната сцена, описваща ключовите моменти от детството му, които по-късно ще го мотивират да стане закрилника на Готъм. Частта от съня, в която прилепите го въздигат, е метафора за това как стигнал дъното, той ще се изправи над болката, гнева, разочарованието, чувството за изгубеност и ще се превърне в символ. Точно тази конкретна сцена задава главния мотив за Брус Уейн през остатъка от филма. Защото след неща като смъртта на Джейсън, каквото и да се е случило в имението, други събития, които бяха загатнати, и за капак сриването на Wayne небостъргача в Метрополис, той е отново в дупката, в която пада като дете, изгубен, гневен и пречупен, което довежда до радикалните му методи и поведение. Ослепен от болката, той предприема психически и физически поход срещу личните си демони, прожектирайки ги върху Супремен. Така че в собственото си съзнание Брус не го прави, за да предпази света от щетите, които могат да произлязат от катастрофи, подобни на тези от Man of Steel, не го прави, за да предотврати смъртта на невинни, не го прави, защото такава сила не може да се обуздае и е бомба със закъснител. Прави го, защото в своите очи отново е изправен пред убиеца на Томас и Марта Уейн. И катарзисът, който претърпява, приключва рязко с края на второто действие, когато зарядът, който името Марта носи за него самия, му помага да осъзнае, че Супермен не е врагът. В този момент той не вижда пред себе си лицето на убиеца на родителите си, а вижда своето. Проглежда през манипулациите, през собствените си гняв и безсилие и осъзнава, че е провалил не само себе си, но и Супермен и света, като е на път индиректно да погуби нечия друга майка, което в контекста на събитията е все едно да провали собствената си. Така Супермен се превръща в силата, която, подобно на прилепите от съня, издига Брус над болката, гнева, разочарованието, и той отново е символът, защитникът. Което си проличава и на погребението с репликата “Провалих го в живота, но няма в смъртта.”. Вече не е чудовището от криптата, а е героят, който е целял да бъде. В ядрото си това е Dawn of Justice. Но дали е филмът, който наблюдавахте? Съдейки по масовите негативни реакции, най-вероятно не.

3

Това, което сигурно сте видели, е каша от сюжетни линии, някои от които дори нямащи логика, като всяка една от тях е конец, дърпан от Лекс Лутър Младши. Без никакво обяснение той осъзнава и ръководи абсолютно всичко, което се случва във филма, в това число и какво обсъждат останалите персонажи. И всяка сюжетна линия намира начин да се пресече с останалите в един конкретен момент, удобен за гениалния зъл план на Младши да унищожи Супермен веднъж и завинаги. Както казах, прекарах цяла нощ навързвайки точки от сюжета, така че ще опитам да обясня какво представлява плана, защото филмът не го прави ясно и категорично, но няма и да претендирам за точност, понеже го гледах само веднъж.

Изследователи откриват криптонит в останките на кораб от сблъсъците с криптонците и решават, че е логично да тестват свойствата на камъка върху мъртвия извънземен генерал Зод. Открил, че криптонитът разгражда клетките на привидно неразрушимия Зод, Младши търси разрешение и финансиране от американското правителство за милитаризиране на откритието с цел защита на планетата от Супермен и тези като него, но това е само фасада пред истинската му мисия. Някак си наясно, че желанията му няма да ги бъде, той изготвя още по-неадекватен алтернативен план – съживяването на Зод. Пренася безжизненото тяло на криптонеца в кораба му, като вместо да отреже ръката му, което също не е необходимо, той използва ножче с криптонит, за да отдели пръстовите му отпечатъци и ги залепя върху своите, така че корабът да го пусне в залата за регенерация? Напълно опитен с това как един космически кораб работи и с помощта на най-услужливото вражеско AI във филмовата история, Младши пролива собствената си кръв в ритуал по съживяването на генерала, сигурен че така ще корумпира ДНК-то на Зод, за да се пръкне следваща сюжетна линия. По план първият план се проваля, та той изготвя още един алтернативен на него. За да отмъсти на сенатор Хънтър и нахалството й, той убеждава Уолъс Кийф, един от многото пострадали след сблъсъците между Зод и Супермен, да се самовзриви в капитола по време на изслушването на извънземния за престъпления отпреди седмици, които не е извършил, а също са дело на манипулациите на Младши. С Хънтър извън картинката и Супермен в неизвестност, той се връща към франкенщайнските си намерения, но няма на кого да ги приложи. Добре, че Батман също иска Супермен мъртъв и открадва криптонита (за който сигурно също е имал планове) изпод носа му. Това довежда до нов план, състоящ се от няколко подплана. Някак си запознат със заплахата, която Супермен е отправил към Батман няколко дена преди това, и сигурен, че Батман ще използва камъка, за да сложи край на извънземния, той решава да отвлече Марта Кент, защото тайната самоличност е нищо за никого в този филм. Използвайки майка му като стимул за Кларк, той ще насочи гнева на криптонеца към Батман в деня, в който защитникът на Готъм реши сам да пусне бат-сигнала си, оповестявайки едновременно на Младши и Супермен, че е готов за бой. Но понеже Кларк е зает да има планински видения, ще му трябва план, за да го привлече обратно в Метрополис. Добре, че знае всичко, случващо се във филма и е забелязал нелогична активност в поведението на Лоис Лейн, която противно на ролята си в тази вселена, е спряла да пада от неща, за да разследва убийствата отпреди седмици, които Младши е оркестрирал, за да натопи любовния й интерес – грешка, която той трябва да поправи, като метне репортерката от върха на небостъргача си. Привличайки по този начин вниманието на Кент и контролирайки го със заплахата за живота на Марта, той ще изпрати Супермен за главата на Батман, надявайки се двата процента вероятност планът да сработи да са достатъчни и битката между двамата да завърши със смъртта на Супермен. А съответно, ако Кларк вземе, че се върне с кървящата глава в ръце, Младши би отприщил преродения син на Ам-гъл и Микеланджело от TMNT на Майкъл Бей – генерал Зод – който сега има силата не само да убие Супермен, но и да сложи край на човечеството в рамките на дни. А това само по себе си също не е проблем, тъй като Младши знае какво ще се случи и в бъдещето. Без никакво обяснение как той е запознат с пристигането на Дарксайд и плановете му да превърне Земята в пепел, той е готов да жертва всичко, включително себе си, за да дръпне шалтера на Супермен. В крайна сметка BvS-планът му се проваля скоропостижно, Дуумсдей е отприщен, големи части от Метрополис, Готъм и острова между тях са сринати до основи, Зод е победен, но Супермен е мъртъв, така че планът му въпреки всичко е успешен.

4

Съдейки по негативните отзиви и личното ми преживяване, няма да се изненадам, ако това е по-скоро филмът, който сте видели. Личи си сериозен дисбаланс между двата слоя от повествованието – от една страна имаме character driven събплот, който поставя Брус Уейн в ролята на протагонист, чиято вътрешна борба е най-важна за филма, но от друга имаме хаотична и неориентирана главна сюжетна линия, която поставя Лекс Лутър Младши в ролята на протагонист, чиято неопределена мотивация го отправя на поход срещу Супермен. Моментът е повече от подходящ да обърна внимание на черните овце на Dawn of JusticeБен Афлек и Джеси Айзенбърг. Бях от малцината, които подкрепяха Батфлек от самото начало, така че в това отношение получих каквото исках. За мен това изобразяване на Брус Уейн и Батман, колкото и да страни от предшествениците си и първообраза, пренебрегвайки главната морална черта на героя, е именно това, от което новата филмова вселена на DC се нуждае. И в действителност на Афлек му се получава, така че ми е интересно какво ще направи с персонажа в бъдеще. За Лекс мога да кажа само едно хубаво нещо и това е, че Айзенбърг има намерение да не се връща за ролята си в Justice League Part 1. Знам, че има десетина души, които са доволни от присъствието и представянето му, но просто… не. Филм като този, който се взима толкова на сериозно, прави всичко по силите си да покаже колко мрачен и тежък може да бъде, как пренаписва формулата на комиксовите адаптации, няма абсолютно никаква нужда от анимационен герой. Младши е маниакален психопат и това е окей, решенията му водят до катастрофални последствия и е непредвидим в лудостта си – има потенциала да бъде завършен и вдъхващ страх злодей. Но почти всяка сцена, в която е замесен Джеси, е неловка, а Лекс е не на място, защото персонажът му е неадекватна кръстоска между Хийт Леджър и Джим Кери, която е ръководена от тикове и нечленоразделни звуци, трансформиращи го в побъркан Порки Пиг. Това не само уронва ефекта от действията на Младши, но и напълно се бие с атмосферата на Dawn of Justice. Не помага и неопределената му мотивация. Знае се, че Младши иска Супермен мъртъв, но отначало е казано, че е за да спаси света, после, че има ненавист към супергероизма, след което е някаква форма на семеен комплекс, който по-късно е заменен с омраза към Бог, това пък се трансформира в нарцистично личностно разстройство, като някъде там е заровен и Дарксайд. Оттук и усещането, че действията му нямат смисъл.

5

За капак има и трети слой от сюжетни линии – тези, които целят да подготвят сцената за останалите филми, но вместо това задръстват този с ненужна и неоригинално поднесена информация. С това имах най-много проблеми, защото не намерих логика почти никъде. Сцената от бъдещето например. Бих убил за такъв филм – планетата е трансформирана в Апокалипс, Дарксайд е някъде там и дърпа конците, Супермен е основоположник на собствен световен ред, Батман косплейва Blacksad, Лоис е паднала отнякъде за последен път. Но какво и защо тази сцена беше там? Реално бъдеще ли е, алтернативна вселена ли е, Бари от там ли се опита да се върне в миналото, всъщност върна ли се въобще или беше видение, видението в сън ли беше, всъщност нещо истина ли е? Тук ще намеся и Wonder Woman. Признавам, участието й във финалната битка беше също толкова въздействащо, колкото се очакваше. Но останалата част от 10-минутното й cameo не беше подхранено с адекватно логично обяснение – Даяна Принс е на собствена мисия – да се докопа до дигитално копие на снимка от Първата световна война, на която тя присъства, не защото носи някаква сантиментална стойност за нея, не защото разкрива тайната й самоличност пред Младши, а защото просто й принадлежи. Без значение дали съответната снимка я има в хиляда дигитални копия, тя иска това конкретно копие, а не оригинала, и е изготвила план как да се сдобие с него. Ние никога не разбираме какъв е този план, защото Брус се намесва и почти открадва информацията, от която тя се нуждае. За това тя хайджаква неговия план, но в процеса волно позволява Брус да се сдобие също със снимката. Без значение, че идентичността й е заплашена, тя си взима дигиталното копие на трейлъра за самостоятелния й филм и понечва да си замине, но отвън почва да се лее тестостерон. Разбира се, Брус е достатъчно услужлив да й изпрати и остатъка от информацията, събрана от Лекс, в мелодраматичен имейл, който има за цел единствено да покаже за няколко секунди останалите членове на Лигата на Справедливостта. Така че да, дългоочакваните cameo-та на The Flash, Aquaman и Cyborg са нищо повече от 30-секундни неоригинално представени кадри, които не са обвързани с нищо, случващо се във филма, и изглеждат като сцени, които са допълнително заснети след завършването на продукцията, колкото да има нещо. И може би щях да го преглътна, ако Dawn of Justice не отделяше повече внимание на това, отколкото на главния сюжетен лейър за Брус и Кларк, който отново изглежда напълно заринат под този.

6

Всичко това, че и още, разделено в три действия, оформя цялостния сюжет на филма. И никой не може да ме убеди, че това е адекватно изградена, стегната структура, която подобава на проект от този ранг. Няма негативно ревю, което да не наблегне на факта, че Dawn of Justice е визуален спектакъл, чиято най-забележима черта е кашата, която историята представлява. И дали сте го забелязали, или не, дали ви е пречило, или не, повествованието е точно това – една голяма, объркана каша, която демонстрира  огромен потенциал и е опакована в невероятната естетика на Зак Снайдер. И вместо да спре за няколко минути, да се осъзнае и да обърне внимание на качествените аспекти и нещата, които са важни, Dawn of Justice трупа и трупа все повече информация, която основно вреди. С какво заслужи Лоис толкова време и пространство, като единствено върна феминизма петдесет години назад, какво постигна в целия филм освен, че показа, че репортерските й умения не струват, а само трябва да бъде спасявана от всичко? Толкова грешки от Man of Steel, поправени тук, отиват по дяволите във финалната битка. Нямаше негативно ревю, което да не оплюе безсмислената разруха в предходния филм, защото в опита си да надмине всички блокбъстъри по блокбъстъризъм, DC напълно игнорира killcount-a и последствията. И сега Dawn of Justice час и половина изследва катастрофалните ефекти, които сблъсъците между Зод и Супермен са имали над света, показва човешкото, описва болката и отчаянието на обикновените хора, само за да захвърли всичко това в последния половин час с повторната разруха на Метрополис и сриването на Готъм със земята. Като Готъм даже можеше и да бъде пощаден, но Батман реши, че вместо да отиде за копието и да се върне, най-добре да заведе Дуумсдей директно в града, който е опазвал двадесет години. Критиците са си в правото да негодуват, защото има за какво да се негодува, проблемите са там и никак не са незначителни.

Batman V. Superman: Dawn Of Justice

Това обаче не го прави слаб филм. На какви ли глупости не се нагледах последните две-три години и какви ли не си спестих, но Dawn of Justice е един от малкото филми, които напълно не отговарят нито на крайно позитивната реакция на феновете, нито на крайно негативния отклик на ревюърите. Той е просто… окей. В някои отношение е много повече от това, в някои не. Актьорската игра, като изключим Джеси, който не е виновен, е на ниво. За жалост Хънтър, Алфред, Пери, Уолъс и Мърси ми бяха по-интересни от триото, но всеки персонаж, който не се казва Лоис, дава нещо от себе си, което е запомнимо, съществено, въздействащо и има принос към цялостния облик на сюжета. Невероятното чувство за детайл, естетика и символизма на Снайдер превръщат Dawn of Justice от филм в преживяване, за което допринася и епосът в музиката на Ханс Цимер. Цялата продукция е поклон пред митологията на DC и ключови елементи от историята на издателството. Открояват се толкова много силни сегменти, сред които разговорът между Хънтър и Младши, взривяването на капитола, Уолъс и паметника на Супермен, всяка сцена след смъртта на Кларк, бойната хореография за Батман, все нажежени моменти, преливащи от адреналин. Нещо, което не изпитвах докато Лоис се давеше или по време на 8-минутната битка между Батман и Супермен, защото в това време се смеех на това колко глупаво изглеждат тези сцени в сравнение с всичко останало. Знам, че мнозина няма да се съгласят, но за мен, ако се премахнат купчината излишни кадри, нелогичните моменти, многото събплотове, които не допринасят с нищо, пооправи се едитинга, защото липсва ключова информация, която съм сигурен, че е в изтритите сцени, ако се съкратят плановете на Лекс дотолкова, че да имат смисъл, и бъде премахната цялата арка с Дуумсдей, щеше да е перфектен филм. Защото тогава щеше да има време битката между Кларк и Брус да се разшири до 30-40 минути, така че да оправдае присъствието на Batman v Superman в заглавието и да изглежда като “най-великият гладиаторски мач в историята на човечеството”, с което щеше да се подсили и емоционалният ефект от края й, щеше да има време да се вдъхне живот в тези персонажи, да се изследват на широко движещите ги сили, моралните им компаси и вътрешните им конфликти, вместо да бъдат затънтени някъде на заден план. Да, тогава смъртта на Супермен щеше да отпадне от менюто, но Dawn of Justice и без това сам се отрича от това в последната секунда. Сцените, обвързани със смъртта му, бяха силни, но не толкова, че да нямат адекватен заместител.

BvS-Total-Film-3-HQ

Тогава този изключително амбициозен проект щеше да бъде внушителна политическа драма със супергеройски мотиви, която пренарежда скелета на комиксовия филм и се изкачва в йерархията на съвременното кино, като един от малкото блокбъстъри, надрастващи жанра си. Вместо това Batman v Superman: Dawn of Justice е един много красив филм, който има проблеми с това да балансира всичко, което иска да каже, и дали за зло, или добро, крайно се разминава от очакванията на публиката. В някои отношения изпреварва проблематичния си предшественик, в някои потъва по-дълбоко, защото това, което прави успешно, си е качествено, а там, където се проваля, не е незначително. В крайна сметка мисля, че това, което DC, WB и Снайдер искаха да постигнат с грандиозния си спектакъл, достига желания ефект. Макар разкъсван безмилостно от критиците, Batman v Superman: Dawn of Justice показва на какво са готови DC, за да стъпят здраво срещу конкуренцията, и най-вероятно ще остане в историята като един от най-обсъжданите филми за последните години и искрата, запалила бъдещето на комиксо-филмовата индустрия.

Оценката, която ще поставя на Batman v Superman: Dawn of Justice, е 3.5/5, като ще отворя и анкета, в която вие да може да дадете гласа си. Ако някой е решил да се изтормози с романа ми, ще ми е любопитно да прочета и вашите мнения и впечатления, защото това определено е филм, подлежащ на дискусия.

7 Responses

  1. mutantbanana says:

    Съгласен съм с всичко в ревюто ти. И според мен това са грешките на филма на мен не ми пречат толкова много колкото на ”критиците”. ДЦ искат да почнат с Justice League филмите възможно най-бързо, защото Марвел са вече на Avengers 3 и от това идва най-много недоволство сред зрителите, но няма как за да стигнат Марвел трябва да се действа бързо.
    Обаче някой прекаляват особено RottenTomatoes там има по-малко рейтинг от Dare Devil с Бен Афлек. Което е пълна глупост. Бързи и яростни има огромна оценка само, защото Пол Уокър загина.

    Филма е добър според мен. В Age of Ultron беше пълно с недомислици също. Както беше казал The Angry Video Game Nerd в ревюто си филма е окей, но трябва да сменят заглавието на Batman v Superman Rush To The Justice League .

    Но няма как, ако не бяха го направили така същите критици щяха да ревът, че ДЦ са страхливци и не искат да взимат рискове и ги е страх от Марвел.
    Просто закъсняха много и нямаше как по друг начин да го направят. Много е важно да си на правилното място в правилното време. Марвел уцелиха точно това според мен, ако те се бяха забавили и бяха пуснали Avengers сега хората щяха да кажат, че е бавен дълъг тъп екшън. А през 2012 получиха най-добрите ревюта.
    Еми така е Дц закъсняха с 4 години.

    Но според мен, ще се оправят Batman v Superman им даде добро начало (финансово). И нормалните хора харесаха филма критиците понякога прекаляват.

    No votes yet.
    Please wait...
    • chimi says:

      Според мен критиците основно са прави в ревютата си, защото когато сюжетът е счупен, няма как по default да се счита за добър филм. Просто не съм съгласен с оценките, които дават. И честно казано това с непоемането на рискове всъщност е плюс, а не минус. Да вземем примерно SWVII: The Force Awakens. Всяка сюжетна линия във филма е копирана от оригиналната трилогия и всички, критици и обикновени зрители, го видяха, но почти никой нямаше проблем с това, защото филмът цели да покаже, че първообразът е от значение и залага на нещо сигурно, по което да надгражда занапред. Нямаше да има проблем, ако DC и WB не се бяха изхвърлили с BvS. Имаш заглавие, което цял свят очаква години наред, логичното е да им дадеш това, което заглавието загатва. Вместо това те са решили да надграждат по самия филм, а не бъдещите, и са си загубили посоката. От тази гледна точка залагането на сигурното, което ще доведе до успех, защото е сигурно, е плюс пред поемането на всички възможни рискове и шанса да не са успешни.

      No votes yet.
      Please wait...
  2. Sluffy says:

    Изключително приятно съм впечатлен от ревюто и от посоката на мисълта на автора му. До голяма степен мнението ми се припокрива с написаното, а там където се разминава мога да го отдам на лични преференции. Лошото обаче на подобни ревюта е че няма човек къде да се хване да поведе някаква дискусия. Всички основни точки, актьорска игра и сюжетна линия бяха доста дълбоко покрити. Винаги може да се подхвърли, че между триото накрая нямаше химия, Джеръми Айрънс заслужаваше повече от 1-2 позитивни вмятания за герой които имаше присъствие във всяка сцена в която присъстваше, че битката с Дуумсдей беше наложителна за да събере героите срещу общото зло, най-малкото защото Лекс Лутор в тази си светлина не представлява заплаха срещу обединените сили на тримата най-известни DC героя и тн. Реално точно заради това филмът ми хареса – има много теми за размисъл и много причини да е обичан или мразен. Има идентичност и характер. Няма да го гледаш, да се посмееш, да ползваш месец, два лафчета от филма и да го забравиш. Аз лично уважавам много повече ленти като тази (/тези) на Снайдер, която провокира мислене – по време на прожекцията и след нея. Това разбира се не прави филма по-добър или претендент за някаква статуетка, а само по-приятен за мен и хората като мен. Тъжно е в крайна сметка, че филмът имаше потенциал да е много повече, да стане суперблокбъстара за които беше предвиждан, но уви другия път…. (Suicide Squad?)

    No votes yet.
    Please wait...
    • chimi says:

      Радвам се, че ревюто ти е харесало и съм напълно съгласен с теб. Тъжно е и че филмът още не си е избил парите, защото негативният отклик, въпреки всичко, се отрази доста сериозно. На всички казвам да го гледат и сами да преценят, защото за разлика от повечето продукции, които излизат по кината месечно, тук потенциалът е огромен и не е напълно пренебрегнат. Все ще се намери нещо, което да се хареса – дали откъм сюжет, или естетика. Лично аз въобще не очаквах с нетърпение Dawn of Justice, трейлърите не ме впечатлиха (а да, щях да пиша в ревюто, че онзи трейлър, на който всички скочиха, че спойлва всичко, ами, спойлва всичко (без последните петнадесет минути)) и бях готов не само да не го харесам, но да го разкъсам в ревюто си. Но финалният продукт просто не го заслужаваше. А Suicide Squad е филм, който очаквам с огромно нетърпение. Имах резерви отначало, но с всеки трейлър ме печели все повече, така че там ми е надеждата.

      No votes yet.
      Please wait...
  3. OliQueenBG says:

    Най-накрая и аз намерих време за да изгледам филма… и меко казано съм раздвоен, филма не е лош, но не е и това което трябваше да е. Ако се поставя на мястото на обикновен зрител които не е запознат с комикс вселената на DC щях да съм много объркан от самия сюжет на филма (не, че като комикс фен пак не съм объркан). Както написа и автора на ревюто в опита си да разкаже толкова много истории филма се оплита. Липсва и химията между Троицата, съпоставям го с химията между героите в филмите на Marvel. Макар, че там връзките между тях са изградени със солидно количество филми.
    Сегмента със Светкавицата от бъдещето ми загатва, че може DC да пресъздадат The Flashpoint Paradox арката в някой от бъдещите филми за Лигата.

    Хубавото за DC е, че наистина ще съберат добри приходи от този филм които ще дадат тласък и на предстоящите филми. С нетърпение ще очаквам Suicide Squad.

    П.С. За първи път в една година ще може да гледаме Батман в два различни филма 😉

    No votes yet.
    Please wait...
  4. Светослав Богданов says:

    Ревюто е страхотно. Съвсем различно е когато се пише от човек, който е запознат с комиксите. Благодаря. Ще ми се да прочета ревю и на “Justice League”, но явно нямате намерение да пишете подобно. Според мен, едно кино ревю за филм, направен по комикс, трябва да се бъде написано от запознати с темата, защото много често се използват препратки към книжките с картинки. Примерно в “Джъстис Лийдж”, още самото начало е почти същото като в превютата на DC – The new 52″, но малко хора ще му обърнат внимание освен ако някой не го напише и не го прочетат. Страхотно ревю, хора, благодаря ви. Всъщност сега го прочетох за 5-ти път някъде. 😀 🙂

    No votes yet.
    Please wait...
    • chimi says:

      Благодаря много, радвам се, че ти е харесало! Бих искал да пиша повече ревюта, но за жалост вече за почти нищо нямам време. Adult life got the best of me.

      No votes yet.
      Please wait...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *